Новини

БЪЛГАРИЯ СЕ ПРЕВЪРНА ВЪВ ФАБРИКА ЗА ЕМИГРАНТИ

28 април 2014 | 21:25

Могат ли българите, които са напуснали България от 1989 г. насам да се върнат и помогнат на Родината си? Та кой би отказал да помогне на собствената си страна?! Да, но какво предлага тази страна на изгнанниците си?! Обещания за високо заплащане! Това е измерителната мярка за човешкото достойнство като че ли. «Ако аз съм млад и пъргав човек, и мога да прескоча плета, защо няма да го направя? Ще ме спрат не кучетата в чуждата къща, а любовта към моя дом. Няма врата, която да ме спре, ако у дома си аз не се чувствам у дома!», отговаря 27-годишния Марио, студент в Атина. Хората искат да си тежат на мястото, да получават добри пари за съвестно свършена работа, да се чувстват полезни, ценени, уважавани. Да живеят в нормална среда, а това предполага спокойствие – че домът ти е защитен, колата е застрахована, лекарите в болницата ще ти помогнат, децата ти имат възможност да се изучат. Закони, корупция и бедност обаче създадоха индустрия, която подготвя децата ни за живот зад граница. Това е истината, колкото и горчива да е тя. Около 2,5 млн. българи живеят в чужбина. Липсата на възможности и перспективи за реализация на младите, образовани и висококвалифицирани кадри, както и обедняването сякаш направиха българите излишни в България – хора без работа и доходи, които не са нито данъкоплатци, нито консуматори. Емигрантите днес са хората, които издържат близките си в България и с това помагат на страната да преодолее част от сериозните икономически проблеми, пред които е изправена. Близо 2 млрд. долара са изпратили българите, работещи в чужбина, на семейства и близки в родината през 2007 г. В тази сума влизат само средствата, които са били изпратени по банков или друг официален канал. Истинската сума е значително по-голяма, защото повечето наши сънародници предпочитат лично да пренасят парите или да ги използват за закупуването на стоки. Отчетената сума представлява близо една пета от чуждестранните инвестиции, отчетени в България за 2007 г. (!)

Повече от очевидно е, че все повече млади талантливи и интелигентни българи търсят начини да изявят способностите си в чужбина. Основната причина е, че у дома те не получават адекватна на познанията си реализация. За съжаление патриотизмът не е сред основните характеристики на съвременната българска младеж. Дори някои изповядват философията, че единственото, с което страната ни разполага, е човешкият ресурс и като нямаме какво друго да изнасяме, даваме на света високообразовани и квалифицирани млади хора. Родителите подготвят децата си за емигранти показвайки им безнадежността и мизерията на собствения си живот. Отделен е въпросът точно каква реализация получават “оттатък” българските висококвалифицирани кадри. Стъпили веднъж на чужда земя, младите и изобретателни българи прилагат всякакви трикове, за да се задържат там. Вариантите са десетки – от платените фиктивни бракове до “компаньонките” и “танцьорките” с първа спирка обикновено Гърция и Италия, а оттам – където и да е, са сред работещите планове. Но през последните няколко години българските емигранти търсят гаранции за сносен живот и възможности за професионално развитие. Както е казал и Шекспир „За отчаяните няма друго лекарство, освен надеждата.“ С тази надежда хората поемат по пътя на емигранството. Все пак един месечен доход от около 1000 евро е за предпочитане пред минималните 220 лв. или обещаните от социалното министерство 800 лв. Всички законнопребиваващи българи в ЕС ползват преференции от съответната държава, в която са предпочели да живея – възстановявана на пари за платен годишен наем, безплатни почивки, безплатни езикови курсове, безплатно училище за децата и най-вече сигурност и спокойствие. За съжаление мащехата се грижи по-добре от майката за децата си. Икономическата причина българите да напускат страната ни е само един от елементите в тяхната мотивация за това. Водещите проблеми са липсата на сигурност за утрешния ден, бъдещето на децата. През последните месеци се тръби за връщане на българите от чужбина, а на практика все още нe е спряло тяхното заминаване. Подозирам, че един ден ще има масово завръщане на икономически пенсионери в България, и тогава за тези, които не са я напускали и съответно нямат подобни спестовни сметки животът ще стане още по-труден…