Новини
Всеки ръст на минималната работна заплата намалява заетостта
01 февруари 2016 | 21:22
Влиянието на минималната работна заплата (МРЗ) върху заетостта от години е обект на академичен интерес и централна тема в редица изследвания. За България обаче до момента не е публикувано емпирично изследване, анализиращо влиянието на динамиката на минималната заплата върху заетостта в страната.
В същото време минималната заплата расте с бързи темпове през последните години, като за периода между 2000 и 2013 г. се е увеличила от 75 до 310 лева, или над 3.5 пъти. Това покачване изпреварва значително както нарастването на средните заплати, така и ръста на БВП и производителността на труда. Разликите в заплащането между отделните региони също са значителни, което предполага и различни потенциални ефекти от вдигането на МРЗ в отделните части на страната.
През 2014 г. и 2015 г. МРЗ продължава да расте с бърз темп (до 340 лв. от 2014 г., 360 лева от януари 2015 г. и 380 лв. от юли 2015 г.), а средносрочната бюджетна рамка предвижда тя да достигне 420 лева от началото на 2016 г. и 450 лв. – от началото на 2017 г. Предвид бързото нарастване на минималната заплата е изключително важно да се изследва потенциалният ефект от тази политика върху заетостта, особено сред най-уязвимите групи на пазара на труда.
Екипът на ИПИ си постави за цел да запълни липсата на емпирични изследвания по темата в България, като анализира потенциалните ефекти от повишаването на МРЗ върху заетостта сред най-ниско квалифицираните, т.е. тези с начално и по-ниско образование. За нуждите на изследването беше конструиран панелен иконометричен модел с областни данни за България за периода 2003 - 2013 г.
Направеният анализ привежда ясни иконометрични доказателства в подкрепа на хипотезата, че ръстът на минималната работна заплата влияе негативно върху заетостта сред най-ниско образованите в България. Резултатите потвърждават икономически интуитивното очакване, че покачването на цената на труда вследствие на повишаване на минималните възнаграждения принуждава работодателите да съкращават работници или да преминават в сивия сектор.
Този процес обикновено започва именно от най-ниско производителните, които са и масата от работещи на минимална заплата. В България, както показва и разработеният модел, вдигането на МРЗ води до съкращаване на формалната заетост и заетостта въобще именно на най-ниско квалифицираните.
Сметките показват, че всяко вдигане на минималната работна заплата със 100 лева води до съкращаването на коефициента на заетост сред тези с начално и по-ниско образование средно с 1.4 процентни пункта. Спрямо данните за работната сила за 2013 г. това означава загуба на 24 520 работни места.
При положение че коефициентът на заетост традиционно е много нисък в тази група на пазара на труда - варира от около 9% до около 26% в различните области през 2013 г., едно такова намаление на заетостта в отговор на покачването на МРЗ изобщо не е за подценяване. В зависимост от областта това означава, че всеки 100 лева повишение на МРЗ води до загуба между 5% и 16% от съществуващите работни места.
Представеното емпирично изследване за България, което покрива един относително дълъг период от 11 години и всички области в страната, цели да запълни липсата на (публични) изследвания за влиянието от вдигането на минималната заплата върху заетостта. Анализът потвърждава притесненията на редица икономисти, че вдигането на МРЗ се случва за сметка на заетостта на най-ниско квалифицираните. Имайки предвид резултатите от анализа, е все по-малко чудно защо заетостта сред най-ниско квалифицираните в България е на такива ниски нива и не успява да достигне дори 10% в някои от по-слабо развитите области.
На база на направения модел може да се прогнозира и какъв би бил ефектът от планираното вдигане на МРЗ до 450 лева през 2017 г. върху заетостта сред най-ниско образованите. Ако минималната заплата нарасне от 340 лева през 2013 г. (последната година от изследвания период) до 450 лева през 2017 г., може да се очаква понижение на коефициента на заетост сред тези с начално и по-ниско образование с 1.54 процентни пункта. Тоест, ако заетостта сред населението на 15-64 години с основно и по-ниско образование е била 17.5% през 2013 г., планираното вдигане на МРЗ може да доведе до намаление на коефициента на заетост в тази група до под 16% през 2017 г. (при равни други условия). Ако приемем, че работната сила сред тези с начално и по-ниско образование остане непроменена между 2013 и 2017 г., това намаление в коефициента на заетост означава загуба на 26 272 работни места.
Тези доказани негативни ефекти върху заетостта трябва да се отчитат от правителството и цялото общество всеки път, когато се обсъжда поредното вдигане на минималната работна заплата. Защото не всички, които работят на нея, ще се радват на по-високи доходи след покачването ѝ - десетки хиляди просто ще изгубят работата си. Решението дали да се повиши МРЗ би следвало да бъде осъзнат избор на по-ниска заетост сред най-ниско квалифицираните.
Предвид направения анализ ИПИ препоръчва да се замрази покачването на минималната заплата в бъдеще с цел да се предотврати по-нататъшната загуба на работни места сред една от най-уязвимите групи на пазара на труда – тези с начално и по-ниско образование. В противен случай коефициентът на заетост в тази група ще достигне критично ниски нива, а безработицата и икономическата неактивност ще продължат да нарастват.